Технически данни

Повърхностно торене на зърнено-житни култури § торове

Устойчивият растеж на растенията и постигането на високи добиви от зърно са тясно свързани с рационалното подхранване до етапите на братене и удължаване на стъблото.

По-специално, достатъчното количество азот оказва решително влияние върху еволюцията на културата и определя окончателната височина и качеството на продукцията:

На етапа на братене, подаването на азот и фосфор (от основно наторяване) подпомага формирането на продуктивни братя, увеличава броя класове и общата листна площ на хектар и създава условията за висока продуктивност на културата.
На етапа на удължаване на стъблото, нуждите на растенията от азот се увеличават. Адекватността на азота помага на братята да оцелеят, увеличава броя на класовете на хектар и броя зърна на класовете, удължава живота на растението и увеличава продукцията на зърно.

Макар че е общоприета необходимост от азотно наторяване, възникват редица въпроси кога трябва да бъде прилаган азотът, колко азот е необходим и какъв азотен тор следва да бъде използван.

Отговорът на въпроса кога и колко азот ни се дава от културата:

В полета с растения с ниска гъстота, се изисква по-ранно повърхностно наторяване (преди или в началото на братенето) с високи нива на азот, за да се подобри броят братя, за да се покрие адекватно полето и за да се повиши добивът на хектар. (70-120 единици азот / хектар за пшеница).
В полета с растения с висока гъстота, се изисква по-късно повърхностно наторяване (в началото на етапа на удължаване на стъблото) с по-малко количество азот, за да се избегне предразположеност към заболявания и полягане (60-80 единици азот / хектар за пшеница).

На трудния въпрос относно това кой е най-добрият азотен химически тор за зърнено-житните култури, в последните няколко години има сериозно объркване, във връзка с използването на различни форми на азота в културата.

Като част от развитието на комуникацията с Вас, през следващите дни ще Ви представим предимствата и недостатъците на всеки азотен тор при наторяването на зърнено-житни култури.